С реакция или с емпатия - как да се отнасяме към децата?

Да реагирате на детето в дадена ситуация, означава, че срещате неговото силно емоционално поведение с вашия силно емоционален отговор. Те крещят, така че и вие влизате в разговора с крещене.

От друга страна, когато подходите с емпатия, това позволява на детето ви да изрази още повече емоции, идеи и чувства, без да бъде критикувано, да се чувства засрамено или виновно. Ако детето ви се чувства разстроено, защото нещо не му се струва честно, оставете го така и изразете емпатия.

Няма нужда да се чудите какво да обяснявате или да се опитвате да решите проблема. 

ДА, ТОВА НЕ Е ЛЕСНО.

Доста трудна концепция е за много родители. Да отвърнете с емпатия на пръв поглед може да ви изглежда неефективно, пасивно или твърде толерантно. Но в дългосрочен план ще ви се отплати фантастично.

Децата ви ще се научат, че е безопасно да изразяват мислите и чувствата си, ще ви имат доверие, че ще успеете да ги преведете през по-големите емоционални бури, а вие ще усетите по-малко напрежение от мигновената ви намеса в разни ситуации.

Ето няколко примера за начало, с които може да опитате да свикнете с идеята:

Вместо: "Престани да ревеш веднага!", опитайте: "Разстроен си, искаш ли прегръдка?"

Вместо: "Ако двамате не спрете да се карате, обръщам колата и се връщаме вкъщи!", опитайте: "Спирам за малко. Когато в колата стане тихо, ще тръгнем пак."

Вместо: "Ооо, неее! Пак ли си разля сокааа!", оптитайте: "Опааа, хайде сега да вземем парцала и да изчистим тази каша."

Вместо: "Да, не е честно. Така е в живота. Свиквай.", опитайте: "Знам, че си разстроен заради моето решение."

Вместо: "Още една тройка? Какво не ти е наред?", опитайте: "Изглежда, че положението по математика е драматично. Какво мога да направя, за да ти помогна?"

Вместо: "Не ми викай, малка госпожичке!", опитайте: "Моля те, говори спокойно, когато искаш нещо."

Вместо: "Спирам да се занимавам с теб!", опитайте: "Ядосана съм в момента. Ще изляза да се разходя, за да се успокоя."

Източник: imperfectfamilies.com, адаптация Надя Горанова